Тази вечер, преди да се оплачете, погледнете около масата, пребройте пълните

Тази вечер, преди да се оплачете, погледнете към масата, пребройте цялостните столове и ги запомнете

Бъдни вечер е. Семейства се събират към масата, с цел да споделят традиция, в която не имат вяра. Седите, говорите, смеете се и си предавате солта.

Казвате " Честита Коледа " с звук, теоретичен от малкия екран. Смеете се на смешки, които не са смешни, тъй като " по този начин се прави ".

Събираме се да честваме нещо, което не разбираме. Изпълняваме ритуали, в които не имаме вяра. 

На Бъдни вечер осъзнаваш, че е предходна цяла година, а ти си на същото място със същите хора, и водите същите диалози. Само календарът се е преместил.

Ядеш баница, намираш шанс, който няма да се сбъдне, само че потребността от смисъл е по-силна от знанието за неговата повърхностност.

Очакването е било голямо, а подготовката епична. Масата е цялостна, къщата е топла, хората са събрани.

Ядете, говорите празни приказки. Времето минава.

Пълнотата на упованието се изпразва във фактичността на банална храна и предвидими диалози.

Точно когато е най-пълно, празникът е към този момент празен.

Защото знаете, че след два часа ще си тръгнете, а на идната година ще се върнете към същата маса, с цел да изживеете същото изпразване на същата цялост.

Пълнотата на света непрестанно се изпразва. Това е нещастието на живота.

Пак сме седнали, подвигаме чаши, разчупваме баницата.

Опитваме се да запълним бездната с ритуали и сърми, тъй като нямаме нищо друго. 

-----------

И въпреки всичко значимото е столовете да са цялостни с най-близките ни хора. И да не забравяме, че не сме безконечни. Всяка Бъдни вечер остава някой празен стол, който предходната година е бил цялостен, и цялостен стол, който идната година може да не бъде.

Спомените за подаръците под елхата ще избледнеят в паметта ни, само че хората по столовете в никакъв случай.

Гласът на баба, която към този момент я няма, смехът на дете, което към този момент е пораснало. Ръката на татко, която към този момент не може да подаде солта.

Тази вечер, преди да се оплачете, погледнете към масата. Пребройте цялостните столове и ги запомнете. Защото те са единственото, което има значение и единственото, което няма да бъде там вечно.

Честита Коледа.

Прегърнете хората на столовете, до момента в който още можете.

Бъдни вечер е. Градът мирише на печено месо и двуличие...